Стефан Димитров: Никога няма да харесам нещо като „Яката дупара”
Точно 24 часа след рождения ден на композитора Стефан Димитров – 28 май, в зала „ България ” ще бъде международната премиера на симфоничната му творба „ Сънят на Пилат ”, въодушевена от книгата на Булгаков „ Майстора и Маргарита ”. Авторът е посветил на творбата си повече от четири години. Той самият признава, че в действителност го обмисля близо четири десетилетия. Просто е отлежавало в мозъка и сърцето му, до момента в който не получил повод да го напише.
Замисленото като балет произведение ще прозвучи под палката на маестра Любка Биаджони цу Гутенберг в осъществяване на нейния оркестър София Симфоникс и хор с диригент Георги Еленков – на 29 май в зала „ България ”, а на 13 юни в Античния спектакъл в Пловдив. Входът и за двете събития е безвъзмезден, тъй като планът, показан от фондация „ Ценности ” и Националния фонд „ Култура ”, се финансира с поддръжката на „ Културна стратегия на българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 ”, BEGEEXPO и ДСК.
– Г-н Димитров, преднамерено ли датата на представянето на „ Сънят на Пилат ” е един ден след рождения ви ден? Всеки ще съзре предпочитание да се измъкнете от Сатурновата дупка.
– В множеството случаи, когато някой умира, сякаш е преди рождения му ден. Факт! Но това надали важи за мен. Просто по този начин се случи, че осъществяването ще е един ден след рождения ми ден. Мисля, че това е прекрасен знак.
– Преди това няма ли да има всенародни тържества за празника?
– Този път ще ги пропуснем, с цел да бъдем всички във форма за премиерата. Ще чествам на 29 май.
– Съзнавам, че е неуместно да ви карам да обясните същината на вдъхновението. Не е първият случай, когато литературно произведение инспирира симфонично, само че при вас по какъв начин се случи? Какво ви „ бъзна ”?
– Писах творбата в продължение на четири години, а пък книгата съм я чел преди 40. Не мога да кажа за какво тъкмо в този момент, само че романът на Булгаков ми стои в главата. Когато го прочете човек, не може да го не помни. За мен е необикновен. Има хора, които не го харесват. Обаче въпросът е по какъв начин тълкуваш книгата и какво разбираш, тъй като тя е сюжетна и многопластова. И какво изваждаш на бял свят. На мен ми хареса това, че любовта побеждава дори и гибелта. Ако я тълкуваме по този метод.
– Няма ли някаква житейска преживелица, която преди четири години ви е подтикнала да прочетете още веднъж романа и да започнете да пишете?
– Не, няма. Аз съм по този начин организиран, че има текстове за песни, които седят по една година и повече. В главата ми остават две думи, които внезапно стартират да ми приказват нещо. И очевидно, че подобен е стилът на мозъка ми. Тези две думи или „ Майстора и Маргарита ” засядат в мозъка ми, прави се креативен развой и в един миг дава зелена светлина и се получава музика.
– По това време сте били административен шеф – шеф на стратегия „ Христо Ботев ” в БНР. Да не би писането на този балет, тъй като творбата е замислено като подобен, да е било форма на бягство от чиновничеството?
– Никога не ми е тежало чиновничеството. Вярно, по този начин ми се случи животът, че 17 години се разправям с медии, и то все на началнически постове. Но някак си не ми е пречило. Мисля, че мога да дам образец с Бах. Той е имал 17 деца от две дами и му е било най-хубаво да работи, когато към него е било шумно, има придвижване, детска шум. Някак си мозъкът ми разделя музиката от директните проблеми. А и аз в никакъв случай не съм се правил на огромен шеф. Моята позиция като началник постоянно е била, че подобен пост е краткотраен. Няма пожизнен шеф. И по-важното е, когато си шеф, да не пречиш на хората да си правят работата. Ако не можеш да им окажеш помощ, най-малко не пречи.
– Четири години писане не е ли прекомерно дълго. Това ли се оказа творбата на живота ви?
– Не мога да кажа. Все отново не мисля да загивам на 29 май в зала „ България ”. Или най-малко до представянето в Античния спектакъл в Пловдив на 13 юни би трябвало да устискам… Може би ще имам опция да направя и още нещо (смее се). Не знам, само че написването на симфонична музика е сериозна работа, която я правя с един доста добър музикант – Пламен Велинов. Без него надали щях да съумея да завърша по този метод „ Сънят на Пилат ”. Той е доста отворен по компютърни неща и другите звуци. Мислехме си, че методът, по който работим, е „ ленив ”, а той се оказа по-трудоемък. Аз го изсвирвам на един синтезатор и му го давам. Той го претворява с други, семплирани звуци, употребявайки опциите на електрониката. Обработваме го и по този начин работим дружно – метър по метър, както се строи автомагистрала.
– А вие ли решавате в кой миг да звучи обой, а в различен тимпани или щрайх?
– Да, по този начин е замислено. И Пламен Велинов доста оказва помощ в оркестрацията. По този метод го докарахме до три елементи – AETERNITAS, LUX AETERNA и MISERICORDIA PRO NOBIS, тъй като творбата „ Сънят на Пилат ” е освен инструментална комбинация, а е балет. Той има либрето, което аз съм написал, нещо, за което съм се въодушевил от романа на Булгаков, и от там нататък би трябвало някой Божи ден да се случи на сцената като балет. Повече от музиката е доста танцувална, балетна. Във втората част, която е най-изразителна, се срещат Майстора и Маргарита, срещат се, влюбват се и по този начин до гибелта му – просто би трябвало да се изиграе. Двамата да изтанцуват едно па де дьо и да последват овации.
– В късото изложение на трите елементи има цели пасажи от романа. Как я обрисувате Маргарита, да речем, в музикално изражение – като цигулка, като флейта? Имате ли за всеки от персонажите някаква звукова визия?
– Колкото и да е необичайно, имам. Маргарита е една цигулка, която е нежна, на момента звуци безпомощно, до момента в който тематиката на Майстора е виолончело в минорна тоналност. В творбата взе участие хор, който работи малко като гръцките хорове в античните нещастия. Майстора и Маргарита са обречени и те го знаят, тъй като любовта им е толкоз мощна, просто няма по какъв начин да свърши с благополучен край. В музиката звучи една тематика като предусещане, че нещо ще се случи с тези двама души.
– Значи всеки може да се припознае в музиката ви?
– Ако е преживявал някакви дълбоки усеща – да. Всяка обич има своя разцвет, а след това, в случай че двамата са живи и здрави, откриват и негативни качества един у различен. Но при Майстора и Маргарита няма време. Тук пламва внезапно една обич, която свършва за жалост със гибел.
– Това не ви е първото симфонично произведение, въпреки да сте прочут като създател на поп песни.
– Не, не е първото. Имах едно друго. Много необичайно. Явно ме тегли нанякъде, от кое място да знам и аз за какво, към по-сложни форми и по-сложен тип оркестровка. Симфоничната поема „ Реката ” я направих с моя съученик Методи Матакиев, който беше страховит диригент и необикновено момче. С него бяхме като братя. Той умря. „ Реката ” беше доста идиотска концепция. Тя е по текст на Миряна Башева, като текст за ария. И аз взех решение в един миг да я направя на пет езика – френски, испански, италиански, британски и немски. Всеки куплет на друг език плюс оригинала на български. Да покажем, че има общ смисъл – Европа може да бъде единна (смее се). Това се оказа мъчно упражнение. Проблемът беше, че стиховете на Миряна Башева би трябвало да се преведат на непознат език, само че да се резервира освен смисълът, а и мелодиката им. Отидох при Валери Петров с молба да преведе стиховете на британски. Той ми сподели: „ Не мога ”. Не е въпросът, че е превел Шекспир. Направил го е, само че без да се постанова да се преценява с подготвена към този момент мелодия. Спомням си, че на британски го направи Пламен Ставрев от Бургас, на немски се оправи Жана Стоянович.
– Как работите с един очебийно типичен музикант като Любка Биаджони?
– Тя е задоволително опитна, има просвета, образование, осведоменост. Според мен е почтен човек и би могла да извади цялото несъгласие в музиката, комплицираните облици, вкарани в творбата, тъй като настрана от Майстора и Маргарита, имаме Пилат. С всичките му подозрения по отношение на Исус, дали е прав или не. Вплетен е Воланд, дори черният котарак Бегемот участва със закачлива тематика. Пилат съгласно мен е един многопластов облик. Той не е злодеят, тъй като не е отговорен. Съдникът споделя: „ Вие решете какво да вършиме с Исус ”, което единствено по себе си е цялостна народна власт. Не е ли по този начин?! Аз тези неща ги описвам, само че човек би трябвало да има опцията да ги усети музикално. И това ми е любопитно, дали публиката ще усети цялата вътрешна драматургия.
– Човек, който не е чел „ Майстора и Маргарита ”, може ли да го почувства?
– Ако не е чел и въобще няма визия от творбата, малко ще му е мъчно. Това не е „ Снежанка и седемте джуджета ” или „ Червената шапчица ”. Ако основаното от мен е някакво достижение, то е, че съм го адресирал към точната линия и точния сюжет. Надявам се, в случай че непредубеденият слушател прочете анотацията, ще му стане ясно.
– Тоест, не се притеснявате, че „ Сънят на Пилат ” е прицелен единствено в елитарна аудитория?
– Аз към този момент не знам кое е елитарно и кое е положително. Мисля, че „ Снощи върших кекс ” е най-хубавото (усмихва се иронично). От това, което ни заобикаля, не мога да кажа за коя аудитория е. В края на краищата, човек би трябвало най-малко да си мисли, че ще има хора, които ще го схванат. В тези времена, в случай че се откажеш да имаш някаква хармония, която да е друга от цялата нецензурност, светът отива на неуспех. Трябва да има такива хора, които като лирика, картини, музика и спектакъл, като всичко, което се назовава изкуство, държат някакво равнище. На мен в никакъв случай няма да ми хареса „ Яката дупара ”, тъй като е обратно на всичко, в което имам вяра.
– Мислите ли, че ще бъдете свестен и утвърден от феновете, които харесват поп частите ви?
– Аз мисля, че за тях ще е любопитно да дойдат на 29 май в зала „ България ” или на 13 юни в Пловдив в Античния спектакъл и да чуят „ Сънят на Пилат ”. Още повече, че и на двете места входът ще бъде безвъзмезден, с предложения, взети от касата. Сигурно ще има хора, които ще го харесат, други ще кажат: „ Абе, този що не си написа „ Сбогом, моя обич ” или „ Дано, нека ”, или „ Нека да е лято ” (смее се), само че се надявам да има и хора, които ще видят смисъл.
– Повечето създатели посвещават творбите си на някого. „ Сънят на Пилат ” на кого е отдаден?
– На Бойко Борисов (смее се). Посвещение няма. По принцип е отдадено на любовта. „ Любовта, без която не можем ” – да приключим с факсимиле. От ария на „ Тангра ”.
Замисленото като балет произведение ще прозвучи под палката на маестра Любка Биаджони цу Гутенберг в осъществяване на нейния оркестър София Симфоникс и хор с диригент Георги Еленков – на 29 май в зала „ България ”, а на 13 юни в Античния спектакъл в Пловдив. Входът и за двете събития е безвъзмезден, тъй като планът, показан от фондация „ Ценности ” и Националния фонд „ Култура ”, се финансира с поддръжката на „ Културна стратегия на българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 ”, BEGEEXPO и ДСК.
– Г-н Димитров, преднамерено ли датата на представянето на „ Сънят на Пилат ” е един ден след рождения ви ден? Всеки ще съзре предпочитание да се измъкнете от Сатурновата дупка.
– В множеството случаи, когато някой умира, сякаш е преди рождения му ден. Факт! Но това надали важи за мен. Просто по този начин се случи, че осъществяването ще е един ден след рождения ми ден. Мисля, че това е прекрасен знак.
– Преди това няма ли да има всенародни тържества за празника?
– Този път ще ги пропуснем, с цел да бъдем всички във форма за премиерата. Ще чествам на 29 май.
– Съзнавам, че е неуместно да ви карам да обясните същината на вдъхновението. Не е първият случай, когато литературно произведение инспирира симфонично, само че при вас по какъв начин се случи? Какво ви „ бъзна ”?
– Писах творбата в продължение на четири години, а пък книгата съм я чел преди 40. Не мога да кажа за какво тъкмо в този момент, само че романът на Булгаков ми стои в главата. Когато го прочете човек, не може да го не помни. За мен е необикновен. Има хора, които не го харесват. Обаче въпросът е по какъв начин тълкуваш книгата и какво разбираш, тъй като тя е сюжетна и многопластова. И какво изваждаш на бял свят. На мен ми хареса това, че любовта побеждава дори и гибелта. Ако я тълкуваме по този метод.
– Няма ли някаква житейска преживелица, която преди четири години ви е подтикнала да прочетете още веднъж романа и да започнете да пишете?
– Не, няма. Аз съм по този начин организиран, че има текстове за песни, които седят по една година и повече. В главата ми остават две думи, които внезапно стартират да ми приказват нещо. И очевидно, че подобен е стилът на мозъка ми. Тези две думи или „ Майстора и Маргарита ” засядат в мозъка ми, прави се креативен развой и в един миг дава зелена светлина и се получава музика.
– По това време сте били административен шеф – шеф на стратегия „ Христо Ботев ” в БНР. Да не би писането на този балет, тъй като творбата е замислено като подобен, да е било форма на бягство от чиновничеството?
– Никога не ми е тежало чиновничеството. Вярно, по този начин ми се случи животът, че 17 години се разправям с медии, и то все на началнически постове. Но някак си не ми е пречило. Мисля, че мога да дам образец с Бах. Той е имал 17 деца от две дами и му е било най-хубаво да работи, когато към него е било шумно, има придвижване, детска шум. Някак си мозъкът ми разделя музиката от директните проблеми. А и аз в никакъв случай не съм се правил на огромен шеф. Моята позиция като началник постоянно е била, че подобен пост е краткотраен. Няма пожизнен шеф. И по-важното е, когато си шеф, да не пречиш на хората да си правят работата. Ако не можеш да им окажеш помощ, най-малко не пречи.
– Четири години писане не е ли прекомерно дълго. Това ли се оказа творбата на живота ви?
– Не мога да кажа. Все отново не мисля да загивам на 29 май в зала „ България ”. Или най-малко до представянето в Античния спектакъл в Пловдив на 13 юни би трябвало да устискам… Може би ще имам опция да направя и още нещо (смее се). Не знам, само че написването на симфонична музика е сериозна работа, която я правя с един доста добър музикант – Пламен Велинов. Без него надали щях да съумея да завърша по този метод „ Сънят на Пилат ”. Той е доста отворен по компютърни неща и другите звуци. Мислехме си, че методът, по който работим, е „ ленив ”, а той се оказа по-трудоемък. Аз го изсвирвам на един синтезатор и му го давам. Той го претворява с други, семплирани звуци, употребявайки опциите на електрониката. Обработваме го и по този начин работим дружно – метър по метър, както се строи автомагистрала.
– А вие ли решавате в кой миг да звучи обой, а в различен тимпани или щрайх?
– Да, по този начин е замислено. И Пламен Велинов доста оказва помощ в оркестрацията. По този метод го докарахме до три елементи – AETERNITAS, LUX AETERNA и MISERICORDIA PRO NOBIS, тъй като творбата „ Сънят на Пилат ” е освен инструментална комбинация, а е балет. Той има либрето, което аз съм написал, нещо, за което съм се въодушевил от романа на Булгаков, и от там нататък би трябвало някой Божи ден да се случи на сцената като балет. Повече от музиката е доста танцувална, балетна. Във втората част, която е най-изразителна, се срещат Майстора и Маргарита, срещат се, влюбват се и по този начин до гибелта му – просто би трябвало да се изиграе. Двамата да изтанцуват едно па де дьо и да последват овации.
– В късото изложение на трите елементи има цели пасажи от романа. Как я обрисувате Маргарита, да речем, в музикално изражение – като цигулка, като флейта? Имате ли за всеки от персонажите някаква звукова визия?
– Колкото и да е необичайно, имам. Маргарита е една цигулка, която е нежна, на момента звуци безпомощно, до момента в който тематиката на Майстора е виолончело в минорна тоналност. В творбата взе участие хор, който работи малко като гръцките хорове в античните нещастия. Майстора и Маргарита са обречени и те го знаят, тъй като любовта им е толкоз мощна, просто няма по какъв начин да свърши с благополучен край. В музиката звучи една тематика като предусещане, че нещо ще се случи с тези двама души.
– Значи всеки може да се припознае в музиката ви?
– Ако е преживявал някакви дълбоки усеща – да. Всяка обич има своя разцвет, а след това, в случай че двамата са живи и здрави, откриват и негативни качества един у различен. Но при Майстора и Маргарита няма време. Тук пламва внезапно една обич, която свършва за жалост със гибел.
– Това не ви е първото симфонично произведение, въпреки да сте прочут като създател на поп песни.
– Не, не е първото. Имах едно друго. Много необичайно. Явно ме тегли нанякъде, от кое място да знам и аз за какво, към по-сложни форми и по-сложен тип оркестровка. Симфоничната поема „ Реката ” я направих с моя съученик Методи Матакиев, който беше страховит диригент и необикновено момче. С него бяхме като братя. Той умря. „ Реката ” беше доста идиотска концепция. Тя е по текст на Миряна Башева, като текст за ария. И аз взех решение в един миг да я направя на пет езика – френски, испански, италиански, британски и немски. Всеки куплет на друг език плюс оригинала на български. Да покажем, че има общ смисъл – Европа може да бъде единна (смее се). Това се оказа мъчно упражнение. Проблемът беше, че стиховете на Миряна Башева би трябвало да се преведат на непознат език, само че да се резервира освен смисълът, а и мелодиката им. Отидох при Валери Петров с молба да преведе стиховете на британски. Той ми сподели: „ Не мога ”. Не е въпросът, че е превел Шекспир. Направил го е, само че без да се постанова да се преценява с подготвена към този момент мелодия. Спомням си, че на британски го направи Пламен Ставрев от Бургас, на немски се оправи Жана Стоянович.
– Как работите с един очебийно типичен музикант като Любка Биаджони?
– Тя е задоволително опитна, има просвета, образование, осведоменост. Според мен е почтен човек и би могла да извади цялото несъгласие в музиката, комплицираните облици, вкарани в творбата, тъй като настрана от Майстора и Маргарита, имаме Пилат. С всичките му подозрения по отношение на Исус, дали е прав или не. Вплетен е Воланд, дори черният котарак Бегемот участва със закачлива тематика. Пилат съгласно мен е един многопластов облик. Той не е злодеят, тъй като не е отговорен. Съдникът споделя: „ Вие решете какво да вършиме с Исус ”, което единствено по себе си е цялостна народна власт. Не е ли по този начин?! Аз тези неща ги описвам, само че човек би трябвало да има опцията да ги усети музикално. И това ми е любопитно, дали публиката ще усети цялата вътрешна драматургия.
– Човек, който не е чел „ Майстора и Маргарита ”, може ли да го почувства?
– Ако не е чел и въобще няма визия от творбата, малко ще му е мъчно. Това не е „ Снежанка и седемте джуджета ” или „ Червената шапчица ”. Ако основаното от мен е някакво достижение, то е, че съм го адресирал към точната линия и точния сюжет. Надявам се, в случай че непредубеденият слушател прочете анотацията, ще му стане ясно.
– Тоест, не се притеснявате, че „ Сънят на Пилат ” е прицелен единствено в елитарна аудитория?
– Аз към този момент не знам кое е елитарно и кое е положително. Мисля, че „ Снощи върших кекс ” е най-хубавото (усмихва се иронично). От това, което ни заобикаля, не мога да кажа за коя аудитория е. В края на краищата, човек би трябвало най-малко да си мисли, че ще има хора, които ще го схванат. В тези времена, в случай че се откажеш да имаш някаква хармония, която да е друга от цялата нецензурност, светът отива на неуспех. Трябва да има такива хора, които като лирика, картини, музика и спектакъл, като всичко, което се назовава изкуство, държат някакво равнище. На мен в никакъв случай няма да ми хареса „ Яката дупара ”, тъй като е обратно на всичко, в което имам вяра.
– Мислите ли, че ще бъдете свестен и утвърден от феновете, които харесват поп частите ви?
– Аз мисля, че за тях ще е любопитно да дойдат на 29 май в зала „ България ” или на 13 юни в Пловдив в Античния спектакъл и да чуят „ Сънят на Пилат ”. Още повече, че и на двете места входът ще бъде безвъзмезден, с предложения, взети от касата. Сигурно ще има хора, които ще го харесат, други ще кажат: „ Абе, този що не си написа „ Сбогом, моя обич ” или „ Дано, нека ”, или „ Нека да е лято ” (смее се), само че се надявам да има и хора, които ще видят смисъл.
– Повечето създатели посвещават творбите си на някого. „ Сънят на Пилат ” на кого е отдаден?
– На Бойко Борисов (смее се). Посвещение няма. По принцип е отдадено на любовта. „ Любовта, без която не можем ” – да приключим с факсимиле. От ария на „ Тангра ”.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ